ЧЕХОВИАНА

Историко-културната оценка на списание „Съвременник”, създадено от А. С. Пушкин, в трактовките на известни ценители на историографията през 1980-те – 1990-те – 2000-те г. – пушкинистите в Русия (проф. В. И. Каминский, С. А. Рейсер, проф. А. М. Панченко, проф. В. Я. Гречнев, проф. В. М. Акимов, проф. С. С. Ланда, проф. Й. Е. Баренбаум, проф. Е. Е. Найдич, проф. Ю. М. Лотман, проф. В. А. Петрицки) и в България (проф. В. Велчев, доц. Ц. Стайкова) – потвърждават резултатите от изследването, получени от А. Куманова към 1980 г., надградени с нови проучвания след четвърт век (2003 и 2004 г.): трансформацията на разрешения от цензурата алманах в периодично издание;

Списание „Съвременник” е крайъгълен камък в социалния и литературен процес на XIX-XXI век с ясно изразена футуристична ориентация на информационното моделиране: С. М. Бонди (1922), Ю. Г. Оксман (1931), Д. Е. Максимов и В. Е. Евгенев-Максимов (1934), Н. В. Богословски (1934, 1950), Н. Л. Степанов (1950), В. Г. Березина (1956, 1965), Е. И. Рискин (1967), В. Е. Вацуро и М. И. Гилелсон (1972), А. В. Западов (1973), М. И. Гилелсон (1977, 1987), Б. Ф. Егоров (1978), Е. Г. Еткинд (1987), С. Л. Абрамович (1989, 1991), П. С. Рейфман (1997): универсална платформа на информационно моделиране на литературно в основата си периодично издание;

Интердисциплинарната линия на социално-литературното списание „Съвременник” се осъществява чрез ясното концептуално ниво на включените в него публикации, тяхното представяне, осъзнаване на културната роля на периодичния печат като инструмент на изграждащото се универсално хуманитарно знание;

Високата обществена съвест на А. С. Пушкин проправя пътя за журналистиката и културата в обществения процес на формиране на граждански ценности, вкус и мярка за истинска информация в посока към универсалната платформа на знанието.

Липсата на възможност българските изследователи да изучават в България списанието „Съвременник” на А. С. Пушкин, тъй като то не се притежава от националните ни книгохранилища, е причината да се обърне вниманието на българската научноиследователска мисъл отново към неизгубилото свое значение изследване на А. Куманова (1980, 2003, 2004) – историографски принос в българската пушкиниана, който стои в един ред с библиографското й изражение.

Създаденият концетриран библиографски и историографски свод към списание „Съвременник” на А. С. Пушкин и неговото справочно-инфорционно изражение (Именен показалец) в настоящото изследване е плод на осмислянето на текстологичната, библиографската и историографска работа на проф. А. Куманова (1975-2004) и е база за нови проучвания по комплекса на проблематиката на изданието.



Памела ДЕЛЕВА - Дипломна работа "Антон Чехов в България (Преводи и литературна критика): Литературоведски и библиографски историографски дискурс (1880-2021 г.)



Вечната ERUDITICA – Благодатният огън – Знанието – Любовта

Представяне на новите е-библиотеки на УниБИТ: - „ПУШКИНИАНА” – „И нет истины там, где нет любви”; - „ЧЕХОВИАНА” – „Вярвам че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот”.

28 юни 2021 г. от 18:00 ч. в Руския център на Столична библиотека (пл. „Славейков” N 4)