ORTHODOXY (: Е-библиотека по Православието в България : кратка ист. енциклопед. / авт., науч. ред., анотация, предговор, упътване, по-важни съкр. М. Куманов) : поредна кн. ХХХII на сер. „Факлоносци” на Акад. изд. „За буквите – О писменехь”

ЗА Е-БИБЛИОТЕКА ORTHODOXY НА СТУДЕНТСКОТО НАУЧНО ОБЩЕСТВО ПРИ УНИВЕРСИТЕТА ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ* (Кратката историческа енциклопедия на Милен Куманов „Православието в България”) Проф. д.п.н. Александра Куманова ORTHODOXY (: Е-библиотека по Православието) / Състав. и публ. А. Куманова и Н. Василев ; Науч. и библиогр. ред. А. Куманова и Н. Казански ; Ез. ред. Н. Василев ; Техн. ред. В. Велев ; Рец. И. Гарванов. // . – 23.04.2023.]

OPUS ARDUUS

І. ОНТОЛОГИЯ

Последното незавършено енциклопедично изследване на проф. Милен Куманов (13.02.1942 – 22.11.2021) – „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия” e създавано от него в продължение на 20 години и е подготвяно от автора за печат в края на 2021 г. Милен Куманов е не само автор и научен редактор на труда (с. 1-10; 11-1112 – тук и по-долу посочените стр. са по цит. изд.). Той е създател и на издателската анотация: с. 11-12, предговора: с. 13-22 и пр. служебна информация към изданието (Информационна ризома от взаимнопрепокриващите и пресичащи се разрези, структурирана във вид на Приложения VІ. І-ХVІ: с. 959-1112; Упътване за ползване на труда: с. 23-25; По-важните негови съкращения: с. 25-26) – вж и по-долу. Венец на енциклопедичната дейност на М. Куманов, който е автор на 220 справочно-енциклопедични издания (212 прижизнени и 8 посмъртни; 2 Festschrift книги са публ. за него – срв.: неговата биобиблиогр., публ. в цит. изд. – с. 1435-1486; 1487-1490), Енциклопедията „Православието в България” е подготвена от своя автор в ръкопис на 3600 стр. в компютърен набор и е планирана да види бял свят в 3 обемни тома в A3 формат (печатният еквивалент на 5 издателски тома в A4 формат). Напечатана в петит в цит. изд. – с допълнително разработения от страна на библиографските редактори справочен апарат към нея (с. 1113-1416; 1417-1490), тя заема общо 1416 с. (с. 1-1416 на цит. изд.). Тази Енциклопедия – чрез цит. публ. – е 9-то посмъртно справочно-енциклопедично изд. на автора – негов 221 енциклопедичен труд. Към Енциклопедията „Православието в България” М. Куманов върви през целия си живот. За това свидетелстват в частност такива факти – като неговите предходни справочноенциклопедични издания, които му служат активно и неизменно в лабораторната работа по филигранното изграждане на станалото последно негово незавършено енциклопедично издание – публикуваната Енциклопедия... Именно такъв е особено характерният случай с труда на М. Куманов „Македония. Кратък исторически справочник” (С., 1993), който му се налага да цитира на различни места в в Енциклопедията „Православието в България” в обща сложност 61 пъти – и винаги – във всеки един от случаите – му е необходимо да посочва различни конкретни стр. от справочника от 1993 г. Интересно е и това, че дори в първите дни на м. октомври 2021 г. М. Куманов се среща с художника на корицата на Енциклопедията – Кирил Нинов, и двамата – по идея на Милен Куманов – оформят визията на проектираното за печат издание (с. 11). Внезапната смърт на М. Куманов – на 22.11.2021 г. – прекъсва устрема на този мащабен, първи, единствен и изключително трудоемък (лат.: opus arduus) по своята комплексна предметна проблематика и широкомащабен философскохуманитарен историко-културен подход проект, разделяйки автора на труда с върховния замисъл на живота му, който го владее постоянно: България да има справочно-енциклопедично издание по своя духовен ипостас – по Православието. С мисълта – да се съхрани за обществото този ръкопис в печатна форма, а не само в оригинал – в Държавния архив (където се предава личният архив на учения от неговото семейство), а и да му се даде гласност в публичното пространство, предоставяйки го в печатна и електронна форма на издание и на университетите, и на библиотеките, и на архивите, и на музеите и галериите, – е инициативата на образувалия се в годините близък интелектуален кръг от филолози, библиографи, историци и историотграфи около Милен и Александра Куманови – библиографските редактори на цит. изд., като се пристъпи към публикацията на Енциклопедията „Православието в България”. Самата тази работа – по един невероятен начин – естествено ни въвлече в сърцевината на ЕНЦИКЛОПЕДИЗМА, и плодовете ѝ могат да бъдат видяни в разработения учебник „Енциклопедика” (с. 1-10; 1491-1800)... Във вида, в който са в ръкописа на труда, в цит. изд. са публ. в петит излезлите изпод ръката на М. Куманов и цит. по-горе: издателска анотация – и на български, и на английски (с. 11-12), предговор (с. 13-22), Упътването за ползване на труда (с. 23-25); По-важните негови съкращения (с. 25-26), букви А – Я (с. 27-958) и Информационната ризома – Приложенията към цялата Енциклопедия „Православието в България” (с. 959-1112). Съществено е да се знае, че в гещалтплана на труда са заложени от Милен Куманов множество препратки към бъдещи статии (ангелология, екзегеза, исагогика, херменевтика...), които – поради неразработеността на тези статии от своя автор към момента на наст. публ. – са редуцирани от издателския образ на труда тук, но е от изключително значение присъствието им в оригинала на ръкописа като препратки – рубрики (статии, които следва непременно да се разработят!!!). Сама по себе си тази особеност на ръкописа на Енциклопедията свидетелства за патрологичната линия на знанието като посока – курс, който следва да бъде държан според автора ѝ от страна на бъдещите творци на справочно-информационната Енциклопедика. Патрологичната линия като посока на развитие на Енциклопедията „Православието в България” се наблюдава и в това, че авторът ѝ фиксира в опуса си каталожната традиция на подредба на имената, възприета в българската библиотечнобиблиографска практика – имената на духовните лица – като тези на светските – да се поднасят по тяхната фамилия, но в хода на своята работа – особено на завършителния ѝ стадий – той предприема курса на световната Енциклопедика за ориентация на масива към личните и духовни имена на представителите на клира. Тази важна методологична стъпка на М. Куманов в „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия” е причината всички справочно-енциклопедични допълнения, разработени от страна на библиографските редакгори към цит. публ., да бъдат ориентирани именно към патрологичната световна линия на знанието (с. 1113-1416). Онтологичните собености на „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия” могат в обобщен вид лапидарно да бъдат представени така: 705 1. Познавайки в детайли – като историк, филолог, библиограф, историограф, архивист и текстолог – тънкостите на справочно-информационния енциклопедичен жанр, М. Куманов пристъпва към „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия” с мисълта – да е в услуга на обществото, съоръжавайки го информационно с компактно енциклопедично справочно-информационно знание по феномена на Православието в България; 2. Бидейки христолюбив по природа и въцърковен християнин, той добре осъзнава, че патрологичната линия на знанието в енциклопедично издание най-добре може да бъде въплътена от богословите, и се заема с историко-културния контекст на Православието, което представя не изолирано и капсулирано в себе си, а на жизнената основа на неговата свързаност с целия историко-културен релиогиозен спектър на човечеството – и в страната, и по света; 3. Явявайки се всестранно хуманитарно постоянно самообразоваща се личност, ученият включва в свода на Енциклопедията не само директно – предметно – посветената на Православието комплексна проблематика, но и свързаната с целия свод от религиозния нравствено-етичен планетарен план на съществуващите философски картини на човечеството, което е осъществено от позициите на религиозно конституираната същност на рационално действащ изследовател. Филантроп по натура, както и в останалите свои мащабни енциклопедични трудове – дело на цели научноизследователски центрове по света! – и в „Православието в България” М. Куманов кани за свои съавтори въвлечените от него в създаденото от самия него енциклопедично движение на България представители на по-младата генерация от учени. В разгърналото се под началото на М. Куманов истинско национално енциклопедично движениепо белите полета на системното и кумулативно справочно-информационно когнитивно осигуряване на библиотеките, архивите и музеите – по методологичния възел: биографика, библиография, архивистика, история, историография – движение, което той инициира, въплъщава и обозначава чрез себе си (!), – взимат участие библиотекари, архивисти, музейни работници, историци, учители, журналисти... – все млади и ентусиазирани колеги, но и представители на всички поколения изследователи, вдъхновени от неговия самоотвержен апостолат на историческата справочно-енциклопедична нива... Тук, в лабораторията на автора на Енциклопедията „Православието в България”, са поканени от М. Куманов – като в енциклопедично мироздание – младите историци: доц. д-р Тодор Тодоров и д-р Десислава Костадинова. В „Православието в България”, подобно на целия разработен от М. Куманов енциклопедичен свод от предходни 220 негови справочни издания, – той еднолично е авторът на гешталтплана на справочника, на кадастралната му структура – словника на статиите и тяхното съдържание и на светая светих – показалците в хипертекста на създадената от него информационна ризома – Приложенията. По всичко това ще познаете М. Куманов – ЧОВЕКЪТ – ЕНЦИКЛОПЕДИЯ и ЛИЧНОСТЕН КАТАЛИЗАТОР – ФИЛАНТРОП И ЗА ОБКРЪЖЕНИЕТО СИ, И ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ, И ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ. Само Библиографският списък на цитираната литература (по букви А – Я /с. 27-958/ и Информационната ризома – Приложенията към цялата Енциклопедия „Православието в България” /с. 959-1112; 1113-1416/ представляват респектиращ свод на цитираните от него многократно и винаги с различни конкретни страници 6 275 ном. назв. /с. 1132-1340/ на печатни и ръкописни документи, периодични и продължаващи, монографични, традиционни и виртуални издания на 18 езика (английски, български, гръцки, испански, италиански, латински, македонски, немски, полски, румънски, 706 руски, сръбски, старобългарски – църковнославянски, сърбохърватски, украински, унгарски, френски, хърватски), преброени единствено при първото им посочване в Енциклопедията – вж: Списък на цит. и контекстовата лит. и прил. към него Именен показалец /с. 1341-1369/, който съдържа 3025 записа, от които 2953 са на персоналии, изписани на кирилица, и 72 – отразени на латиница, които са свързани с общо 30 препратки, а Списъкът на прецизно подбраните илюстрации по тези букви е от 647 ном. назв. /с. 1379-1393; 1394-1404/). Количеството на изображенията, включени в ръкописа на Енциклопедията „Православието в България” от нейния автор в оригиналния ръкопис, е над 1000 назв. Голяма част от този визуализиращ материал (предимно фотографски) е лично дело на М. Куманов. Някои от документалните изобразителни кадри (в ръкописа – стари фотопортрети, факсимилета от страници на документи и проч.) са – за съжаление – в неудовлетворително за публикация качество, поради което в цит. изд. са включени посочените по-горе 647 изображения (като и сред тях се срещат случаи на спасени образи с цената на много усилия от страна на екипа на публикацията). Разпръснати по многообразни книгохранилища и каталози в страната и чужбина – и в традиционен, и в е-вид, – библиографските сведения, посочени от М. Куманов за Православието, за първи път са съсредочени от него в един общ справочнобиблиографски-историографски енциклопедичен източник. Този уникален вторично-документален ресурс е сегментиран от автора на Енциклопедията чрез посочените от него вторично-документални рудименти към системологично фрагментираните в хипертекста на опуса по буквения му корпус (с. 27-958; 959-1112) в общо 91 656 информационни реалии: 90 събития и явления; 2 434 топоси; 4 879 лица; 793 понятия; 136 издания, свързани в когнитивно единство чрез 857 препратки (вж: VII. IІ. Синоптична карта на публикациите в Енциклопедията по страници: с. 1117-1126). В АЗБУЧЕН ред са представени 9 453 статии, от които същинските са 8 596, а препратките – 857, разпределени по букви: А – 173 / 41; Б – 246 / 31; В – 166 / 47; Г – 130 / 45; Д – 151 / 61; Е – 160 / 11; Ж – 181 / 3; З – 286 / 11; И – 164 / 29; Й – 337 / 21; К – 789 / 70; Л – 117 / 14; М – 594 / 54; Н – 403 / 33; О – 107 / 10; П – 1087 / 105; Р – 273 / 28; С – 2112 / 140; Т – 353 / 21; У – 111 / 4; Ф – 98 / 10; Х – 213 / 14; Ц – 135 / 12; Ч – 107 / 20; Ш – 32 / 13; Щ – 8 / 2; Ю – 14 / 3; Я – 49 / 4. В СИСТЕМАТИЧНО единство е даден гещалтпланът на Енциклопедията – Приложенията (с. 959-1116) на 9 216 информационни реалии. Само броят на отразените в Енциклопедията периодични и продължаващи издания – религиозен печат и кореспондиращи му издания е 222 ном. назв.: NN 5913-6134 от библиографската база на изданието (с. 1333-1337). Отразените в редните думи на статийния корпус на изданието – с. 27-958 периодични издания са 49 ном. назв.: NN 6135-6183; включените вътре в текстовете на статиите – с. 27-958 периодични издания са 94 ном. назв.: NN 6184-6275 – пак там (с. 1338-1340). Самото кумулиране на представяната в това издание обща библиографска база на Енциклопедията (с. 1-1490), разгърна пред погледа на целия екип по пуб. необозримото търсаческо и откривателско холистично intentio на автора на труда, което буди във всекиго от нас по особен начин и възхищение, и удивление, но и чувство за досег до ДУХА НА ЕНЦИКЛОПЕДИЗМА на М. Куманов (вж: бел. на с. 1132-1135 към. цит. библиографска база от общо 6 275 ном. назв.: с. 1132-1340).

Е-библиотека „ПРАВОСЛАВИЕ” („ORTHODOXY”) : Православието в България : Кратка историческа енциклопедия : Незавършен тр. : Фрагм. : А – Б (с. 613-742) / Авт., науч. ред. с. 595-896), анот. на бълг. (с. 597) и англ. (с. 598), предг. (с. 599-608), упътване (с. 609-611), съкр. (с. 611-612), прил. [пълнотекст. справочно-информ. база на първоизточника – гещалтплан и кадастър на тр.: взаимнопрепокриващи се разрези – информационна ризома] (с. 743-896) Милен Куманов ; худ. на кор. по идея на Милен Куманов (с. 597) Кирил Нинов ; Под общ. ред. на о. Стефан Пашов ; Библиогр. ред. и бел. Александра Куманова и др. (с. 937-940) ; Посв. на знаменателните през 2023 г. 1990-год. от разпятието и Възкресението на Иисус Христос и 1710-год. от Медиоланския (Миланския) едикт от 313 г. на римския император Константин І Велики, с който християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии : Константин е почитан като светец и равноапостол от Православната църква ; Публ. А. Куманова. // LICHT, MEHR LICHT! В памет на професор Милен Куманов : юбил. сб. по случай 80-год. от рожд. на учения = LICHT, MEHR LICHT! In memory of Professor Milen Kumanov : Festschrift on the occasion of his 80th anniversary / Състав. А. Куманова ... [и др.] ; предг. и диалог – дейксис: А. Куманова, Н. Василев ; ил. К. Константинова ; рец. В. Гюзелев ... [и др.]. – София, 2022. – ISBN 978-619-185-558-2 ; Е ISBN 978-619-185-559-9. – с. 595-938 : със 181 ил. Други библиогр. ред. Никола Казански, Николай Василев, Десислава Костадинова, Цветана Найденова. Съдържа и: Библиогр. списък на цит. лит. (с. 897-933) и Списък на ил. (с. 934-936) [по букви А – Б] / Александра Куманова, Никола Казански, Десислава Костадинова.

Публ. по незавършен ръкоп. на авт., създаван от него в продължение на повече от 20 г. – венец на неговия християнолюбиво-праведен живот – афилиация. Тази публ. е осъществявана със смиреното Богобоязливо съзнание, че съхраняваме и предаваме на потомците първата и единствената енциклопедия за Православието в България, които, – вдъхновявани от духовните пастири на нашия народ, – подобно на предците ни, – ще я доведат до провиждания от Милен Куманов неин животоспасителен за нацията ни патрологичен образ в кондиция с персонификациите на историко-културния процес в единение с планетарната му цялост – лоно на духовното начало – на Св. Дух – демиургът на всички прояви на отечествената ни битност в миналото и настоящето – и во веки веков, достойни и за почитание, и за подражание, и за следване, и за новативно градивно творчество в името на доброто – истината – красотата...