През гещалта на личността и делото на Т. Б. е разкрит ризомно-ретикуларния знаниев клъстер, съотносим с германското коренище на библиосферата и историографската школа по хуманитаристика в България, позиционирана от екстериориката на акад. Н. Михов. Методологията на моделиране чрез информационните решетки към 40-те години на ХХ в. е терминирана от Т. Б. (сито) – първопроходец в осмислянето й за планетарното вторично-документално картографиране. Библиотечно-информационното образование е показано като императив на науката и практиката – триединство, формирано от Т. Б. Като траектория на образователния локус у нас е описана институционална конфигурация, създавана и преодолявана от Т. Б. Началните й точки посочват хронотоп: Български библиографски институт (ББИ, 1941- ) – Софийски университет (СУ, 1943- ) – Национална библиотека (1949- ) – Държавен библиотекарски институт – днес: Университет по библиотекознание и информационни технологии (1950- ) – СУ (1952- ). Аксиологията да не бъдат посочени върховите граници на локусите, които – както и проч., – продължават да бъдат оплождани от личността и делото на Т. Б., а тези от тях, които не съществуват (ББИ), – да са източник на креативност, чиято авангардност е жива, е в разбирането: за разлика от естествознанието – в културата това, което е било, не умира. Акцентирането на интелектуални постижения по информатизация на ХХІ в. в международен мащаб е приведено в качеството на проекции на мисленето на Т. Б.