В богатото разклонение на научното знание наблюдаваме хуманитарна и естественонаучна сфери на познание. Дихотомично разделени от парадигмалните процеси на познанието тези сфери абсолютно по един и същи начин концептуално са надстроени от философското научно знание и представляват единна интегрална цялост с многообразни конкретни практически изходи, моделиращи не само битието, но и съзнанието на членовете на обществото в зависимост от това в кой именно от секторите на живота се осъществява битността им.

В описания контекст формиращата се ШКОЛА на нашето общество по документология, книгознание, издателско дело, библиотечно дело, библиотекознанание, библиография, библиографознание, архивознание, информатика, информационни технологии, компютърни науки и т.н., в която рефлектира информационния потенциал на научната философска картина на съвременния свят, е забележителен културен феномен. Корените на този феномен са принципно практически проследими във времето. Това се наблюдава още в делото на личностите на Св. Св. Кирил и Методий като мярка и ценност на насоченост към идеята за грамотност и морална отдаденост на духовно-етичната кауза на причасност към информационно-културния код на цивилизацията. Създавайки азбука, нашите първоучители правят самия български език и написаните на него текстове световни (симбиоза на научни – богословски – културни) трасета на интелектуална приемственост и хуманитаризация на света.