ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ, НАУКАТА

И ИНФОРМАЦИОННАТА РЕАЛНОСТ –

ЗА ТРУДОВЕТЕ НА СТУДЕНТСКОТО НАУЧНО ОБЩЕСТВО

Изследователят в науката е творческа личност...

Творчески личности са и писателят, и артистът, и ученият...

В широкия смисъл на думата творчество има във всяка област на човешкия живот, но то е истинско само тогава, когато личността вгражда себе си – за да се отдаде – в дело, което е значимо за обществото.

По какво се отличава изследователят в науката от своите събратя в областта на литературата и изкуството?

Въпросът е логичен, макар че светът познава творби, които са едновременно шедьоври и на научното, и на художественото творчество (Платон, Аристотел, Омар Хаям, У. Еко).

Всяко творческо изследване е продукт на човешки възможности, които битуват или като художествено (Фидий, Леонардо да Винчи, Микеланджело), или като философско (И. Кант, Г. В. Ф. Хегел, А. Шопенхауер), или като научно познание (И. Нютон, Й. Кеплер, А. Айнщайн). А понякога – както това вече се е случвало при творци от мащаба на А. Швайцер – медицината, музиката, философията, литературата и хуманитарното изграждане на една социокултурна среда могат да се окажат обща сфера на творчество…Ако писателят, композиторът и художникът творят преди всичко и з к у с т в о,  ученият е най-вече човек на н а у к а т а.

Философът прекрачва разделителните граници на човешкото познание, за да го трансформира и обедини в обща проекция, (Вместо предговор от съставителите) без него познанието няма развитие.

Самото научно познание, което е неотменима част от самопознанието на човечеството, е път, който следва да се извърви, за да се преосмисли изследователската реалност.

С идеята студентите на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) да имат свое научно общество, което да тиражира свои научни трудове са свързани изследователските  практики на изтъкнатите архитекти на съвременната инфосфера проф. М. Ю. Лотман, проф. Т. А. Сибиък и проф. У. Еко.

И много други учени са удостоили младите си колеги – студентите – с честта да са съавтори на първите им изследвания, направени в зората на творческия път...

Към тази идея води и учебно-педагогическият процес, провеждан в творческите лаборатории на проф. Тодор Боров, акад. Петър Динеков, проф. Куйо Куев, проф. Велчо Велчев и др.

Към същата идея ни отвежда и мисълта за изграждане на единна информационна среда, която не просто формира професионално знание, но и конструира процес на социокултурно съзидание и климат на взаимоотношенията между поколенията.



ISSN 1313-4566

online ISSN 1314-6793



Вместо предговор



СЪДЪРЖАНИЕ