CREDO :
(Нравствен императив) Близко стоящите преподаватели и експерти до Студентското научно общество при УниБИТ под началото на Ректора на УниБИТ са убедени в максимата, изведена от Аристотел – метафора и на информационното общество, ориентирано към метафизичната тежест на реалиите (и информационните) – ИДЕАЛНОТО, СТРУКТУРИРАЩО МАТЕРИАЛНОТО: „Висшият смисъл на живота е преди всичко в знанията и силата на размишлението отколкото в простото оцеляване.”.Демиургът на екипната работа на Студентското научно общество при Университета по библиотекознание и информационни технологии е НРАВСТВЕНО-ЕТИЧНИЯТ ПРИНЦИП ЗА ЦЕЛТА НА НАУЧНОТО ТВОРЧЕСТВО – то да е в съзвучие с хармонията на библио-инфо-ноосферата*, да фокусира тази хармония и да я разпръсква (а не: да се превъзнася над нейната естествена геокосмична природа – срв.: мит за Арахна)... Личността и делото на швейцарския хуманист, педагог, филантроп, философ и реформист Йохан Хайнрих Песталоци (нем.: Johann Heinrich Pestalozzi, 1746-1827), възпитаник на Цюрихския университет и повлиян от идеите на Жан-Жак Русо (фр.: Jean-Jacques Rousseau, 1712-1778), привличат особено силно стоящият в основата на Студентското научно общество при УниБИТ кръг от педагози. Създал първата система за начално образование и Педагогическия институт в Бургдорф (Берту), Песталоци по същество формира УНИВЕРСАЛНИЯ МОДЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО ФЕНОМЕН, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАЗГЪРНЕ В ЕДИНСТВО СПОСОБНОСТИТЕ НА ГЛАВАТА, СЪРЦЕТО И РЪКАТА ЗА СЪЗИДАТЕЛЕН ТРУД И БЛИЗОСТ НА ЧОВЕКА С ПРИРОДАТА… В основата на универсалния модел на образованието стои идеята: „Наука без съвест е гибел за душата.”. Именно тази идея вбира калейдоскопа на познанието на философите и педагозите, фиксиран в диапазона: - от образното творчеството на Франсоа Рабле (фр.: François Rabelais, 1483 или 1494 – 1553) – хуманист, медик, юрист, филолог, археолог, натуралист, богослов, един от най-величествените сатирици на всички времена, „най-универсалния и дълбокия от писателите на Новото време” (израз: Проспер Мериме), „един от авторите, заложил основите на европейската литература” (израз: Михаил Бахтин) – - до популярното уравнение за еквивалентност на масата и енергията на Алберт Айнщайн (нем.: Albert Einstein, 1879-1955) – най-великия физик-теоретик на всички времена, философ и писател, един от най-влиятелните и знамените учени и интелектуалци за цялата история на човечеството, определян като бащата на съвременната физика, използвал създадената от него обща теория на относителността за формирането на цялостен модел на структурата на вселената, с което поставя началото на релативистичната космология. Именно тази идея – „Наука без съвест е гибел за душата.” – разкрива РАЗМЕРИТЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО КАТО ОПРЕДЕЛЯНИ ОТ НАШЕТО СЪЗНАНИЕ. … И с нова сила кристализира прозрението на Пиер Теяр дьо Шарден (фр.: Pierre Teilhard de Chardin, 1881-1955) – учен – палеонтолог, антрополог, теолог и философ: „Вече овладяхме енергията на вятъра, на морето, на слънцето. Но денят, в който човек успее да овладее Енергията на ЛЮБОВТА, ще е толкова важен, колкото и откриването на огъня.” (Подчертаното – наше. – Бел. А. К., Н. В.)… Близко стоящите преподаватели и експерти до Студентското научно общество при УниБИТ гледат на своята работа със студентите съзвучно с изказаната от писателя и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери (фр.: Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry, 1900-1944) ДИДАКТИЧНА МАКСИМА НА ПОРАЖДАЩАТА СЕ АКСИОЛОГИЯ: „Ако искаш да построиш кораб, не викай хората да събират дървета и не им възлагай работни задачи, а ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.” . … Невероятното развитие на технологичния напредък на човечеството днес създава ситуация, в която всяко дете знае за устройството на света в милион пъти повече от Сократ (Socrates, 470/469 г. пр. н.е. – 399 г. пр. н.е.). Но даже съвременните философи не са в състояние да се ориентират в етичните въпроси, повдигнати от Сократ за смисъла на безкрайността на познанието като негово онтологично свойство, във връзка с което е знаменитият тезис: „Аз знам, че нищо не знам.”… Такава е реалната картина на съзнанието в информационното общество, което е първият стадий на обществото на знанието… Силно контрастира на тази картина съизмеримата на Сократовската – на етичния ум! – позиция в познанието, формулирана от семиотика – литературовед и културолог, космиста Юрий Лотман (1922-1993): „Аз съм малкообразован.”… … … Смисълът на образованието – особено в университетите – е в установяване на пътя към ХАРМОНИЯТА на ТЕХНОЛОГИЧНИЯ и ЕТИЧНИЯ РАЗУМ НА ЧОВЕКА… Към търсенето на тази хармония е обърнато Студентското научно общество при УниБИТ и неговото ежегодно периодично издание в петнадесетте години усърдие – плод на Студентските форуми на Университета. А под сводовете на Университета расте ЛАВРОВО ДЪРВО, донесено специално от Валета, и засадено в чест на Студентските научни форуми. Това лаврово дърво днес е ПО-ВИСОКО ОТ МНОГО ВИСОК ЧОВЕШКИ РЪСТ и е знак за делата на СЪВРЕМЕННИТЕ РИЦАРИ НА ДУХА. * Куманова, А. Времето и пространството като висше същество или за свободата в библио-инфо-ноосферата (Когнитология на енциклопедичността на библиотечната и информационната дейност. Цялост и фрагментарност на познанието. Хармония на многообразието. Панепистемия) (Предговор от състав.) / А. Куманова, Н. Василев. // Нишката на Ариадна (Gloria bibliospherae) = Ariadne thread (Gloria bibliospherae) : Когнитология на енциклопедичността на библиотечната и информационната дейност = Cognitology of encyclopedicity of the library and information activity / Науч. ред. С. Денчев ; Състав., предг., библиогр. А. Куманова, Н. Василев. – София, 2017, с. 11-23.
Пленарен доклад на ХІІI Студентска научна конференция и изложба на УниБИТ
Провежданата на 19 май 2017 г. традиционна ХІІІ Студентска научна конференция и изложба на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ - до 30.09.2010 г.: СВУБИТ) "Информацията като цивилизационен избор - път към всеобщото знание" - "Information as a civilization choice - a path to the universal knowledge" (девиз: "Толкова можем, колкото знаем" - "Tantum possumus, quantum scimus") е с 442 доклада: NN 1766-2207, представени - освен от студентите на УниБИТ - и от 1 докторант, 1 асистент, 2 главни асистента, 2 доктори, 3 доценти доктори, 4 докторанта и 7 професори; 6 библиотекаря, 1 студент на Софийския университет "Св. Климент Охридски", 2 изследователи от чужбина: от Русия - професор и от Украйна - доктор, принадлежи към ежегодните прегледи на научноизследователската и учебнопедагогическата аудиторна и извънаудиторна дейност на университета. Постепенно тези форуми прерастват в събитие с национално и международно значение.